20.08.2021 г., 10:38

Поет

737 2 4

Поетът измисля миражи

измамник верен до сълзи

До толкова, че дори измисля

и болка, ако го боли до сълзи..

                                    Фернандо Песоа

 

Душата търси своя пристан

а тялото на пейката стои

и виждаш я, зареяно се носи

спокойноволно над сините вълни

Вода,  възможно ли е да направи

душите други, чист  кристал

поет,  наметнал си над рани

съсухрено сако, съшито със мечти  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Младене! С пожелание за прекрасност, през цялото останало време!
  • Наистина поетът пътува с душата си. Като Скитникът между звездите /Дарълд Стандинг/ на Джек Лондон. А тялото може да пребивава на пейката, или дори на дъното на кладенец /както отбелязва Хераклит/. Отлично наблюдение, Руми! Важно е единствено "реенето спокойноволно над сините вълни". То е всъщност и търсеният пристан!
  • Блаодаря ти Стойчо, за сутрешната усмивка, за ,Любими„ и за отделеното време! Здраве и творческо вдъхновение да са с теб!
  • И все за нещо страда;
    и все така усмихнат плаче...
    Душата му е вечно млада.
    Обичта му е вярно братче!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...