16 ago 2006, 16:53

Поет и Гражданин

  Poesía
800 0 3
В Кана Галилейска, там където
Спасителя водата стори вино,
вече тридесет и пет слънца те светят,
тридесет и пет деца загинаха -
проговори гневно в мен Поетът -
и това наричат легитимна
и хуманна акция! Проклети
нека бъдат за кръвта невинна!
Гражданинът в мене отговори:
- Мисля, че виновни са бащите,
щом търпят в страната си терора!
- Боже мой, - с омраза неприкрита
възропта Поетът - знай, че няма
детството погубено цена!
Няма на земята по-голяма
низост и по-кървава вина!
- Няма, да, но пагубния пир
кой подхранва с кървави дела?
Всяка резолюция за мир
кой не спазва! Май че "Хизбула"!
И въобще, Поете разгневен,
кой превърна детството във цел?
Аз не съм все още убеден
Хизбула, или пък Израел!
.........................
Мъчителен, разтърсващ диалог
терзае ме до болка нетърпимо,
а там, отгоре, безразличен Бог
"гледаше на всичко тих, невъзмутим."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бистра, благодаря за коментара и, моля те, кажи ми с каква риза да те даря...!
  • Да, Весане...
    Мъчителен е и болезнен този диалог,
    Но, не! Отгоре не гледа безразличен Бог-
    Света към детството разстреляно е безразличен,
    защото е научен да си отмъщава , вместо да обича..."
    Поздрав за стиха!
  • Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...