16.08.2006 г., 16:53 ч.

Поет и Гражданин 

  Поезия
608 0 3
В Кана Галилейска, там където
Спасителя водата стори вино,
вече тридесет и пет слънца те светят,
тридесет и пет деца загинаха -
проговори гневно в мен Поетът -
и това наричат легитимна
и хуманна акция! Проклети
нека бъдат за кръвта невинна!
Гражданинът в мене отговори:
- Мисля, че виновни са бащите,
щом търпят в страната си терора!
- Боже мой, - с омраза неприкрита
възропта Поетът - знай, че няма
детството погубено цена!
Няма на земята по-голяма
низост и по-кървава вина!
- Няма, да, но пагубния пир
кой подхранва с кървави дела?
Всяка резолюция за мир
кой не спазва! Май че "Хизбула"!
И въобще, Поете разгневен,
кой превърна детството във цел?
Аз не съм все още убеден
Хизбула, или пък Израел!
.........................
Мъчителен, разтърсващ диалог
терзае ме до болка нетърпимо,
а там, отгоре, безразличен Бог
"гледаше на всичко тих, невъзмутим."

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бистра, благодаря за коментара и, моля те, кажи ми с каква риза да те даря...!
  • Да, Весане...
    Мъчителен е и болезнен този диалог,
    Но, не! Отгоре не гледа безразличен Бог-
    Света към детството разстреляно е безразличен,
    защото е научен да си отмъщава , вместо да обича..."
    Поздрав за стиха!
  • Поздрави!
Предложения
: ??:??