16 авг. 2006 г., 16:53

Поет и Гражданин

799 0 3
В Кана Галилейска, там където
Спасителя водата стори вино,
вече тридесет и пет слънца те светят,
тридесет и пет деца загинаха -
проговори гневно в мен Поетът -
и това наричат легитимна
и хуманна акция! Проклети
нека бъдат за кръвта невинна!
Гражданинът в мене отговори:
- Мисля, че виновни са бащите,
щом търпят в страната си терора!
- Боже мой, - с омраза неприкрита
възропта Поетът - знай, че няма
детството погубено цена!
Няма на земята по-голяма
низост и по-кървава вина!
- Няма, да, но пагубния пир
кой подхранва с кървави дела?
Всяка резолюция за мир
кой не спазва! Май че "Хизбула"!
И въобще, Поете разгневен,
кой превърна детството във цел?
Аз не съм все още убеден
Хизбула, или пък Израел!
.........................
Мъчителен, разтърсващ диалог
терзае ме до болка нетърпимо,
а там, отгоре, безразличен Бог
"гледаше на всичко тих, невъзмутим."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бистра, благодаря за коментара и, моля те, кажи ми с каква риза да те даря...!
  • Да, Весане...
    Мъчителен е и болезнен този диалог,
    Но, не! Отгоре не гледа безразличен Бог-
    Света към детството разстреляно е безразличен,
    защото е научен да си отмъщава , вместо да обича..."
    Поздрав за стиха!
  • Поздрави!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...