В Кана Галилейска, там където Спасителя водата стори вино, вече тридесет и пет слънца те светят, тридесет и пет деца загинаха - проговори гневно в мен Поетът - и това наричат легитимна и хуманна акция! Проклети нека бъдат за кръвта невинна! Гражданинът в мене отговори: - Мисля, че виновни са бащите, щом търпят в страната си терора! - Боже мой, - с омраза неприкрита възропта Поетът - знай, че няма детството погубено цена! Няма на земята по-голяма низост и по-кървава вина! - Няма, да, но пагубния пир кой подхранва с кървави дела? Всяка резолюция за мир кой не спазва! Май че "Хизбула"! И въобще, Поете разгневен, кой превърна детството във цел? Аз не съм все още убеден Хизбула, или пък Израел! ......................... Мъчителен, разтърсващ диалог терзае ме до болка нетърпимо, а там, отгоре, безразличен Бог "гледаше на всичко тих, невъзмутим."
Да, Весане...
Мъчителен е и болезнен този диалог,
Но, не! Отгоре не гледа безразличен Бог-
Света към детството разстреляно е безразличен,
защото е научен да си отмъщава , вместо да обича..."
Поздрав за стиха!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.