29 may 2007, 21:55

поета

  Poesía
731 0 2

Поетът си седи във къщи,
на бира и вино се мръщи,
самотен в стаята прогнила,
напъва чашите с ракия.

Пиян, демек до козирката

заглежда телевизора, ербапа -
там важен водещ ръкомаха,
Поета - нещо щраква му в главата.

Започва творческата мъка,
и хъка-мъка, хъка-мъка

от дунава та до шоплъка

наплита стихове пияни

в делириума изковани.

(овации ще има явни)
това е нашият поет -
пиян-залян, но със късмет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Сватбаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...