поета

29 may 2007, 21:55

Poesía

590 0 2

Поетът си седи във къщи,
на бира и вино се мръщи,
самотен в стаята прогнила,
напъва чашите с ракия.

Пиян, демек до козирката

заглежда телевизора, ербапа -
там важен водещ ръкомаха,
Поета - нещо щраква му в главата.

Започва творческата мъка,
и хъка-мъка, хъка-мъка

от дунава та до шоплъка

наплита стихове пияни

в делириума изковани.

(овации ще има явни)
това е нашият поет -
пиян-залян, но със късмет.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.