Поетът си седи във къщи,
на бира и вино се мръщи,
самотен в стаята прогнила,
напъва чашите с ракия.
Пиян, демек до козирката
заглежда телевизора, ербапа -
там важен водещ ръкомаха,
Поета - нещо щраква му в главата.
Започва творческата мъка,
и хъка-мъка, хъка-мъка
от дунава та до шоплъка
наплита стихове пияни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация