поета
Поетът си седи във къщи,
на бира и вино се мръщи,
самотен в стаята прогнила,
напъва чашите с ракия.
Пиян, демек до козирката
заглежда телевизора, ербапа -
там важен водещ ръкомаха,
Поета - нещо щраква му в главата.
Започва творческата мъка,
и хъка-мъка, хъка-мъка
от дунава та до шоплъка
наплита стихове пияни
в делириума изковани.
(овации ще има явни)
това е нашият поет -
пиян-залян, но със късмет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Сватбаров Всички права запазени
