Поетът си седи във къщи,
на бира и вино се мръщи,
самотен в стаята прогнила,
напъва чашите с ракия.
Пиян, демек до козирката
заглежда телевизора, ербапа -
там важен водещ ръкомаха,
Поета - нещо щраква му в главата.
Започва творческата мъка,
и хъка-мъка, хъка-мъка
от дунава та до шоплъка
наплита стихове пияни
в делириума изковани.
(овации ще има явни)
това е нашият поет -
пиян-залян, но със късмет.
© Хари Сватбаров All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
