Lebovski (Лебовски)
186 376
19 mar 2015, 10:37

Поете 

  Poesía » Otra
355 0 5

Поете, поете, ти който възпяваш,
незнайни и тъжни, и смешни неща,
ти който с любов и смях озаряваш
безбройни, или само колцина сърца.


Поете, ти който си беден до гуша,
ти който си гол с къркорещ стомах,
ти който си извор във жега и суша,
 но ти който разбрал си, че всичко е прах!


Ти си човекът, един от ония,
дето на плещите крехки крепи
надеждица, колкото семка на тия,
чиято душица полумъртва лежи.


На тия дето те сочат със пръсти,
и ти се смеят тайно във гръб,
ония със гушите, с тумбаците тлъсти,
които без повод имат ти зъб!


Но ти ги обичаш, поете, човеко!
Защото разбрал си, че всички сме прах!
Разбрал си че бремето тяхно, ужким тъй леко,
ги води към бездната и страшният крах -
на душата, когато тя с крясък отлита,
отива нанякъде в ужас, но пак,
скърца със зъби, проклина и вика,
и полита завинаги в черния мрак!


Затова и си ти, поете, ЗАТОВА СИ!
Да можеш сред този безумен летеж.
Да можеш все някак, все някак да можеш!
Пред бездната някой, все някак да спреш...

© Лебовски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??