2 nov 2014, 17:44

Поете, Винаги Ще Те Обичам!...

900 0 0

Надежда Павлова /Перличка/

 

...........................................................................

"Лалетата прекрасни, цветя на обичта...

На мен ли ги поднасяш или на песента?..."

...........................................................................

 

Ти си целия песен,

ти си целия стих.

Нищо друго не виждам,

заслепи ме за миг.

 

И остана след тебе 

само болка от страст.

Как така ще те има

някой друг, а не аз?   / :'( /

 

Как така ще те вземе

друга в свойто сърце?

Как така ще възпяваш

друго нежно лице?

 

Аз съм влюбена в тебе,

ти умираш за мен -

всичко туй го чета

във стиха всеки ден.

 

Ще те взема, любими!

Ще те взема оттам!

Ти не бой се и чакай!

Тръгвам! Вече летя!  /  ;) /

 

Но дали пък за мен са

тез красиви слова?

И дали са изобщо

за реална жена?

 

Май съвсем се увлякох

по вълшебния стих...

А поета забравих...

А човека... Убих...   / :o /

 

Май поблазни ме слава,

че известен е той

и да знае народа,

че е бил само мой...

 

Май поспрях да усещам...

Май не съм вече аз...

За поета се сещам

на три водки и шнапс...   / 3:) /

 

И какво, щом без друго

пак ще вдигна глава? /!!!/

Той обича ме лудо, 

но не знае това.  /!!!/

 

И ще кажа пред всички:

"Аз Обичах Поет!

Той е рядка порода, 

НЕреален Човек..."  / :* /

 

 

11.09.2013

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...