23 jun 2009, 18:06

Поетеса

  Poesía » Otra
600 0 0

ПОЕТЕСА                                               

 

Тя пишеше и пишеше.

Малки дни, големи нощи.

Изразително рисуваше

родословното дърво на Живота си.

Изкачваше се

по тесните стълби на бръчките

и правеше дълга пауза

на всяка островърха площадка.

Изпиваше по едно силно кафе.

И продължаваше.

Надолу, нагоре,

в претъпкания асансьор на спомените

тълпа отдавна забравени лица

ú се присмиваха.

Тя не им обръщаше внимание.

Пишеше!

Лист след лист.

Кафе след кафе.

Луна след Луна.

Докато очите ú стигнаха Отвъдното.

 

Там реши да Живее …

И да бъде Щастлива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Миркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...