Поетеса
601
0
0
ПОЕТЕСА
Тя пишеше и пишеше.
Малки дни, големи нощи.
Изразително рисуваше
родословното дърво на Живота си.
Изкачваше се
по тесните стълби на бръчките
и правеше дълга пауза
на всяка островърха площадка.
Изпиваше по едно силно кафе.
И продължаваше.
Надолу, нагоре,
в претъпкания асансьор на спомените
тълпа отдавна забравени лица
ú се присмиваха.
Тя не им обръщаше внимание.
Пишеше!
Лист след лист.
Кафе след кафе.
Луна след Луна.
Докато очите ú стигнаха Отвъдното.
Там реши да Живее …
И да бъде Щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Миркова Всички права запазени
