ПОЕТЕСА                                               

Тя пишеше и пишеше.

Малки дни, големи нощи.

Изразително рисуваше

родословното дърво на Живота си.

Изкачваше се

по тесните стълби на бръчките

и правеше дълга пауза

на всяка островърха площадка.

Изпиваше по едно силно кафе.

И продължаваше.

Надолу, нагоре,

в претъпкания асансьор на спомените

тълпа отдавна забравени лица

ú се присмиваха.

Тя не им обръщаше внимание.

Пишеше!

Лист след лист.

Кафе след кафе.

Луна след Луна.

Докато очите ú стигнаха Отвъдното.

Там реши да Живее …

И да бъде Щастлива.