Поетичен дуел
Философско-естетическа интерпретация
по текст на Фридрих Фон Рихардщайн
На Лъки
Последен зов, кънтящ в забрава
за сетните ни трудни дни
и само споменът остана,
а той душите ни дълбоко нарани.
Но даже, мила, в самота,
запазил съм една искрица,
напомняща за твойта красота
и името на листа пожълтял - Росица.
Запазих този вечен миг,
а той припомня ми дори
за острия, последен вик,
с който огънят жесток гори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados