1 jun 2006, 1:03

Поетичен дуел

  Poesía
1.2K 0 15




Философско-естетическа интерпретация
по текст на Фридрих Фон Рихардщайн

На Лъки



Последен зов, кънтящ в забрава
за сетните ни трудни дни
и само споменът остана,
а той душите ни дълбоко нарани.

Но даже, мила, в самота,
запазил съм една искрица,
напомняща за твойта красота
и името на листа пожълтял - Росица.

Запазих този вечен миг,
а той припомня ми дори
за острия, последен вик,
с който огънят жесток гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Каза много Каси, но пропусна едно - да кажеш кой си, а аз ти благодаря. От теб научих много неща!
    Поздрав!

  • Здравей, Екатерина!

    Използвам прескриптивна форма,която в никакъв случай не може да се приеме като заповед. Но диалогът не може да бъде самоцел. Лишен от достойнството на коректността, той става средство за постигане на други цели.
    Поздрав!


  • Здравей, Каси!
    Увлякъл си се по формата и си изпуснал съдържанието, което е изградено изцяло от квалификации и неточности, за да се стигне и до открити обвинения. По този начин се губи дотойнството на диалога. Предлагам ти да си преработеш текста, за да можем да продължим!
    Поздрав!
  • Тъй ,като на въпроса си не си поставил въпросителна,смятам, не искаш отговор.Но"недей казва да спираме диалога,нали?" ми прозвуча в заповедническа форма.Виждам,харесва ти да продължаваш.Даже на места сменяше негативизма с професионализъм и гледна точка,сиреч,ти си за словесен двубой,независимо от темата,представена в него.На мене ми е интересно(не приятно)да следя развитието.

  • Здравей Катерина!

    Дуелът беше замислен с друг и изразът беше твърде афористичен, но въпреки това не го вземай толкова на сериозно. И да те попитам! Как ще се раждат по-добри творби, ако няма сблъсъци - дори и да ги наричаме така.В тези сблъсъци човек научава много неща, а това е пътят да се роди и новата критика. Разбирам гледната ти точка, уважам я и я приемам като моя, т.е. поучил съм се от теб, но недей казва да спираме диалога, нали?!
    Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...