1 jun 2006, 1:03
Поетичен дуел
Философско-естетическа интерпретация
по текст на Фридрих Фон Рихардщайн
На Лъки
Последен зов, кънтящ в забрава
за сетните ни трудни дни
и само споменът остана,
а той душите ни дълбоко нарани.
Но даже, мила, в самота,
запазил съм една искрица,
напомняща за твойта красота
и името на листа пожълтял - Росица.
Запазих този вечен миг,
а той припомня ми дори
за острия, последен вик,
с който огънят жесток гори.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Здравей, Екатерина!
Използвам прескриптивна форма,която в никакъв случай не може да се приеме като заповед. Но диалогът не може да бъде самоцел. Лишен от достойнството на коректността, той става средство за постигане на други цели.
Поздрав! -
Здравей, Каси!
Увлякъл си се по формата и си изпуснал съдържанието, което е изградено изцяло от квалификации и неточности, за да се стигне и до открити обвинения. По този начин се губи дотойнството на диалога. Предлагам ти да си преработеш текста, за да можем да продължим!
Поздрав! -
Тъй ,като на въпроса си не си поставил въпросителна,смятам, не искаш отговор.Но"недей казва да спираме диалога,нали?" ми прозвуча в заповедническа форма.Виждам,харесва ти да продължаваш.Даже на места сменяше негативизма с професионализъм и гледна точка,сиреч,ти си за словесен двубой,независимо от темата,представена в него.На мене ми е интересно(не приятно)да следя развитието.
-
Здравей Катерина!
Дуелът беше замислен с друг и изразът беше твърде афористичен, но въпреки това не го вземай толкова на сериозно. И да те попитам! Как ще се раждат по-добри творби, ако няма сблъсъци - дори и да ги наричаме така.В тези сблъсъци човек научава много неща, а това е пътят да се роди и новата критика. Разбирам гледната ти точка, уважам я и я приемам като моя, т.е. поучил съм се от теб, но недей казва да спираме диалога, нали?!
Поздрав! -
С нахалство тук ще се намеся,
не съм достойна,знам,за вашите дуели.
И двама Ви не ще отместя,
"от пътя,който сте поели".
Да Ви напомням аз не искам,(аз,дето уча се от Вас)
че сте ПОЕТИТЕ сред нас,
но пътят грешен е,наистина.
От мен това,не знам за Вас. -
За тебе Мойра вдигам тост-
в тази ранна утрин ти си гост
на моето перо учтиво,
което гледа на нещата закачливо.
Приемам поздрава ти мил,
защото в него съм открил
общ трепет в сърцата наши
и затова наливам нови чаши. -
MOJSEI, аз днес те поздравявам,
в написаното нежност и тъга открих...
И критики и поздрави - те призовавам,
да благословим със силата на твоя стих! -
На Каси му е тъй проклето,
че хваща се на разговор с Мойсей
и ето, че с перо предвзето
той смело обявява го за гей?!
Така участва той в дуел,
че в римите го много бива
и в този път, уверено поел,
от делото си се опива.
Не го виня, на него му е тъй - едно,
в което проклетията не спира,
не знае той какво е туй добро:
противното в сърцето му извира!
Абстрактния човек чрез стих визира
в някаква измислена, но стара поза-
в живота нищо ценно не намира:
единствен той блести над тази проза.
Съгласен съм, че нищетата ражда грях,
но голата естетика е поза стара,
а тя превръща се в смях,
когато Каси все така си кара...
Но чак такава суета
и толкова перфиден зор
маскират само нищета,
не виждаща в себе си позор.
На злобата кръвта е черна
и в мислите му тя бушува,
защото без позиция верна,
перото му в интригата лудува.
Така се включва Каси в дуел-
с перо изцяло негативно
и в този път, уверено поел,
на него му е все така противно. -
На Златка Вълкова
С уважение!
Когато двама се обичат,
потънали в стихията на тъждество,
дори слова да не изричат,
душите им крещят в тържество.
Поздрав! -
И силно и красиво е, когато
се изразява в рими влюбеният мъж.
А думи светли като птиче ято
се устремяват пак към нея и кръжат...
Валери, пишеш страхотно. Възхищавам се на стиховете ти. -
Добре дошъл си Христо - Романтик,
с тебе май, че станахме приятели,
но виждам в тебе строг критик -
на ведро настроение, създатели! -
Чудесно стихче аз чета
и коментари поетични.
Та завъртя се моята глава
и пиша смело аз - Отлично! -
Затуй смених капчука стар,
а новият не плаче,
защото става ни олтар,
когато там се срещаме...обаче!
Дори и бухалът, за всички глух,
при срещите ни повече не буха,
а пъчи гордо сив търбух
и нашите души добре го чуха,
защото няма вече самота-
кълни любовно настроение
и двамата, познали тази красота,
в прегръдката замираме в умиление. -
Ще плаче старият капчук
за нашите любовни нощи
и само бухалът останал глух,
ще буха:"Где се бавят още".
Ще лази тежка самота
в мъгла обвила нам душите,
а споменът с нелепа суета,
ще ражда сълзи във очите.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Каза много Каси, но пропусна едно - да кажеш кой си, а аз ти благодаря. От теб научих много неща!
Поздрав!