Jun 1, 2006, 1:03 AM

Поетичен дуел

  Poetry
1.2K 0 15




Философско-естетическа интерпретация
по текст на Фридрих Фон Рихардщайн

На Лъки



Последен зов, кънтящ в забрава
за сетните ни трудни дни
и само споменът остана,
а той душите ни дълбоко нарани.

Но даже, мила, в самота,
запазил съм една искрица,
напомняща за твойта красота
и името на листа пожълтял - Росица.

Запазих този вечен миг,
а той припомня ми дори
за острия, последен вик,
с който огънят жесток гори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments


  • Каза много Каси, но пропусна едно - да кажеш кой си, а аз ти благодаря. От теб научих много неща!
    Поздрав!

  • Здравей, Екатерина!

    Използвам прескриптивна форма,която в никакъв случай не може да се приеме като заповед. Но диалогът не може да бъде самоцел. Лишен от достойнството на коректността, той става средство за постигане на други цели.
    Поздрав!


  • Здравей, Каси!
    Увлякъл си се по формата и си изпуснал съдържанието, което е изградено изцяло от квалификации и неточности, за да се стигне и до открити обвинения. По този начин се губи дотойнството на диалога. Предлагам ти да си преработеш текста, за да можем да продължим!
    Поздрав!
  • Тъй ,като на въпроса си не си поставил въпросителна,смятам, не искаш отговор.Но"недей казва да спираме диалога,нали?" ми прозвуча в заповедническа форма.Виждам,харесва ти да продължаваш.Даже на места сменяше негативизма с професионализъм и гледна точка,сиреч,ти си за словесен двубой,независимо от темата,представена в него.На мене ми е интересно(не приятно)да следя развитието.

  • Здравей Катерина!

    Дуелът беше замислен с друг и изразът беше твърде афористичен, но въпреки това не го вземай толкова на сериозно. И да те попитам! Как ще се раждат по-добри творби, ако няма сблъсъци - дори и да ги наричаме така.В тези сблъсъци човек научава много неща, а това е пътят да се роди и новата критика. Разбирам гледната ти точка, уважам я и я приемам като моя, т.е. поучил съм се от теб, но недей казва да спираме диалога, нали?!
    Поздрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...