Поетичен дуел
Философско-естетическа интерпретация
по текст на Фридрих Фон Рихардщайн
На Лъки
Последен зов, кънтящ в забрава
за сетните ни трудни дни
и само споменът остана,
а той душите ни дълбоко нарани.
Но даже, мила, в самота,
запазил съм една искрица,
напомняща за твойта красота
и името на листа пожълтял - Росица.
Запазих този вечен миг,
а той припомня ми дори
за острия, последен вик,
с който огънят жесток гори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены