Поетичен прагматизъм

П О Е Т И Ч Е Н П Р А Г М А Т И З Ъ М

Всеки си е башка луд

и пътува по собствена теснолинейка,

с Надежда вечна,огромна

да бъде от всичките чут

и да се превърне в парадигма заветна-

обаче,ако дълбоката същност

на развинтената фантазия,

не предизвиква ответна,адекватна реакция

от написаното от тебе

в съзнанието на читателя

и той не реагира спонтанно

на представената от тебе реалност,

ако тя не разклаща 

духовните му устои

с историите скапани

на твоите герои

и липсват поне малки индикации

на физично грубо,сетивно ниво,

провокирани от съдбата

на Марийка и Иванчо,

на Айшето и на Хасан,

отиват по дяволите 

подвигът на Гагарин,

писанията на Мопасан,

сонетите на Шекспир

и теорията на Айнщайн-

ако с твойта енергия

бяха "създадени",

никога нямаше как

да бъдат приети и утвърдени.

Ако количеството на Адреналина

е недостатъчно и не може да наежи

настроението на клетките,

значи твоето писане

е много далеч от нацелването

на поетичната вакса

и тепърва ти предстоят

много дълги,упорити,

напрегнати тренировки

с огромните,тежки четки

на малките ваксаджиичета,

за да може обувките 

на твоята поезия "скапана",

да заблестят със Светлината,

извираща от Сърцето

и литнала със Душата,  

също като пантофите на Малкия Мук

да преодолява Пространството 

с Енергията от Емоцията

на развълнувания читател.

"Но,защо толкова дълбоко и драстично

миксирал си персонажите?"

Бъди мъдър читателю!

Пред Господ всички сме равни,

ако на Асан не вярваш,

питай на Лилито Ивановата,

колко труд и коства

и колко упоритост е нужна,

да може в душите да поства

своите брилянтни шедьоври?

Да,да за същата става въпрос,

за оная,дето родената на Кубрат,

да бе,за медицинската сестра,

която продължава,

хилядолетия вече наред

Божествено-без да престава,

душите ни да лекува,

покрай тях и телата ни,

винаги изпадащи в транс,

следвайки в музикалните,

вълшебни странствания

опияняващата вибрация

в магията на нейния глас.

В писанията ти липсва ли

оня Джаста-Праста наратив,

който да се сгромолясва с трясък

на Душите спокойни във хабитата

и да им изправя косата,

като грамофонни иглички-

стресната от него,

да избухва мътилката

от дълбоките дебри на Хаоса-

не разбереш ли,

че на творчеството маята,

е в неговата естествена непринуденост,

както и колкото да те вкарват

в престижни,официални класации,

винаги много далеч ще оставаш   

от най-желаната и най-важната

тази,на Негово Величество Читателя.

Проверката на това твърдение

е елементарна и простичка-

не са важни нахъсващите

аплодисменти на старта,

а извоюваната широка подкрепа,

през целия безкраен период

на денонощтното драскане,

във всичката му история.

Ако словото на автора

не може да ускори оборотите

на чакрите на читателя

и не вдигне под тревога

цялата му ендокринна система,

която мощно да бълва

Адреналин вълна след вълна,

значи халостни са били патроните,

с които той е стрелял 

по Вярата на читателя,

а ако тя не умре,

няма как и защо

да бъде окъпана

във възкресяващата вана

на Съдбовен Катарзис,

а без нейното Възкресение,

няма как да се възроди

и да се подмлади тялото.

09.04.2025г.гр.Свищов