Поетично

Слънце пекна, тъмно стана,

свят ми се зави,

и разбрах аз, в този миг прославен,

че нов свят ще се роди

И забързах към полето, с лист и молив,

въоръжен.

Тикво моя, моя музо

дай ми радост и подем,

та да се развихря лудо и светът да замълчи,

да възпея този миг прославен,

в който вечна глупост ще цари.

Хората ще са  животни,

ще се движат на стада,

а пастирите народни,

ще ги вадят от калта.

Политици ,депутати,

паплач в паплачта,

ще се грижат да сме кат мигранти

в собствената си страна

Не ни трябват и ракети,

дайте ни лъжи, 

та да види и  Европа

как най бързо се  лети.

А пък ний ще  се дивиме,

ще се радваме и спим,

със глави като балони ще летим, 

ще летим.