21.04.2018 г., 0:11

Поетично

951 0 0

Слънце пекна, тъмно стана,

свят ми се зави,

и разбрах аз, в този миг прославен,

че нов свят ще се роди

И забързах към полето, с лист и молив,

въоръжен.

Тикво моя, моя музо

дай ми радост и подем,

та да се развихря лудо и светът да замълчи,

да възпея този миг прославен,

в който вечна глупост ще цари.

Хората ще са  животни,

ще се движат на стада,

а пастирите народни,

ще ги вадят от калта.

Политици ,депутати,

паплач в паплачта,

ще се грижат да сме кат мигранти

в собствената си страна

Не ни трябват и ракети,

дайте ни лъжи, 

та да види и  Европа

как най бързо се  лети.

А пък ний ще  се дивиме,

ще се радваме и спим,

със глави като балони ще летим, 

ще летим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...