21 апр. 2018 г., 00:11

Поетично

957 0 0

Слънце пекна, тъмно стана,

свят ми се зави,

и разбрах аз, в този миг прославен,

че нов свят ще се роди

И забързах към полето, с лист и молив,

въоръжен.

Тикво моя, моя музо

дай ми радост и подем,

та да се развихря лудо и светът да замълчи,

да възпея този миг прославен,

в който вечна глупост ще цари.

Хората ще са  животни,

ще се движат на стада,

а пастирите народни,

ще ги вадят от калта.

Политици ,депутати,

паплач в паплачта,

ще се грижат да сме кат мигранти

в собствената си страна

Не ни трябват и ракети,

дайте ни лъжи, 

та да види и  Европа

как най бързо се  лети.

А пък ний ще  се дивиме,

ще се радваме и спим,

със глави като балони ще летим, 

ще летим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...