21 jun 2017, 11:32

Поетично наследство

  Poesía
707 4 18

Поетите са, като ято - 

готови винаги за полет,

следващ силата на сетивата!

 

С любов - гореща, като лято,

раждаща живота, като пролет - 

жажда утоляват, на душата!

 

Поели пътя неизследван, 

те реят се над всяка празнота,

пренасят в дар - дъхът последен,

в изпълнена с магия, широта!

 

Откриват красоти незнайни,

а скътали под всякое крило - 

надежди носят, те, омайни! 

В наследство - стихове, с едно перо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ти благодаря,Вальо!
  • Много хубаво и Истинско Стихотворение!
  • Благодаря, Еси!
    Колич, благодаря! Благодаря и за веселата грешка, която спонтанно ме разсмя! От друга страна, е вярно - не може да се ожениш, без да харесаш! Благодаря ти, много ми е весело!
  • Пепи, прекрасна си! Да си жива и здрава и ти, и всички, които носят поетични души! Поздрави!
  • Харесах и ожених! Поздравления!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...