21 июн. 2017 г., 11:32

Поетично наследство

708 4 18

Поетите са, като ято - 

готови винаги за полет,

следващ силата на сетивата!

 

С любов - гореща, като лято,

раждаща живота, като пролет - 

жажда утоляват, на душата!

 

Поели пътя неизследван, 

те реят се над всяка празнота,

пренасят в дар - дъхът последен,

в изпълнена с магия, широта!

 

Откриват красоти незнайни,

а скътали под всякое крило - 

надежди носят, те, омайни! 

В наследство - стихове, с едно перо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Pepi Petrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря,Вальо!
  • Много хубаво и Истинско Стихотворение!
  • Благодаря, Еси!
    Колич, благодаря! Благодаря и за веселата грешка, която спонтанно ме разсмя! От друга страна, е вярно - не може да се ожениш, без да харесаш! Благодаря ти, много ми е весело!
  • Пепи, прекрасна си! Да си жива и здрава и ти, и всички, които носят поетични души! Поздрави!
  • Харесах и ожених! Поздравления!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...