21 июн. 2017 г., 11:32

Поетично наследство

712 4 18

Поетите са, като ято - 

готови винаги за полет,

следващ силата на сетивата!

 

С любов - гореща, като лято,

раждаща живота, като пролет - 

жажда утоляват, на душата!

 

Поели пътя неизследван, 

те реят се над всяка празнота,

пренасят в дар - дъхът последен,

в изпълнена с магия, широта!

 

Откриват красоти незнайни,

а скътали под всякое крило - 

надежди носят, те, омайни! 

В наследство - стихове, с едно перо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Pepi Petrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря,Вальо!
  • Много хубаво и Истинско Стихотворение!
  • Благодаря, Еси!
    Колич, благодаря! Благодаря и за веселата грешка, която спонтанно ме разсмя! От друга страна, е вярно - не може да се ожениш, без да харесаш! Благодаря ти, много ми е весело!
  • Пепи, прекрасна си! Да си жива и здрава и ти, и всички, които носят поетични души! Поздрави!
  • Харесах и ожених! Поздравления!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...