Поетите са, като ято -
готови винаги за полет,
следващ силата на сетивата!
С любов - гореща, като лято,
раждаща живота, като пролет -
жажда утоляват, на душата!
Поели пътя неизследван,
те реят се над всяка празнота,
пренасят в дар - дъхът последен,
в изпълнена с магия, широта!
Откриват красоти незнайни,
а скътали под всякое крило -
надежди носят, те, омайни!
В наследство - стихове, с едно перо!
© Pepi Petrova All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
