Поетите са, като ято -
готови винаги за полет,
следващ силата на сетивата!
С любов - гореща, като лято,
раждаща живота, като пролет -
жажда утоляват, на душата!
Поели пътя неизследван,
те реят се над всяка празнота,
пренасят в дар - дъхът последен,
в изпълнена с магия, широта!
Откриват красоти незнайни,
а скътали под всякое крило -
надежди носят, те, омайни!
В наследство - стихове, с едно перо!
© Pepi Petrova All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
