21.06.2017 г., 11:32

Поетично наследство

706 4 18

Поетите са, като ято - 

готови винаги за полет,

следващ силата на сетивата!

 

С любов - гореща, като лято,

раждаща живота, като пролет - 

жажда утоляват, на душата!

 

Поели пътя неизследван, 

те реят се над всяка празнота,

пренасят в дар - дъхът последен,

в изпълнена с магия, широта!

 

Откриват красоти незнайни,

а скътали под всякое крило - 

надежди носят, те, омайни! 

В наследство - стихове, с едно перо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря,Вальо!
  • Много хубаво и Истинско Стихотворение!
  • Благодаря, Еси!
    Колич, благодаря! Благодаря и за веселата грешка, която спонтанно ме разсмя! От друга страна, е вярно - не може да се ожениш, без да харесаш! Благодаря ти, много ми е весело!
  • Пепи, прекрасна си! Да си жива и здрава и ти, и всички, които носят поетични души! Поздрави!
  • Харесах и ожених! Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...