8 oct 2015, 23:28

Поетите

  Poesía » Otra
529 0 1

Поетите души са нежни,
заряд от страст и светлина,
поели в полети безбрежни
с изящните криле на любовта.

По-крехки от стебло на цвете
към свойта пролет устремени
прегъват се от вятъра , но светят
със красота и сила надарени.

След бурята със обич заредени,
окъпани от слънчеви лъчи
поетите са птици окрилени,
дихание за тъжните души.

Докосват трептещите струни
от арфата на нечие сърце,
отекват тонове и думи
сътворени от божествени ръце.

Поетите са лято, пролет,
есен пъстра, бяла зима,
сезони във духовен полет,
поезия със нищо несравнима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво!Поздравления!
    "Поетите души са нежни,
    заряд от страст и светлина,
    поели в полети безбрежни
    с изящните криле на любовта."

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....