8 окт. 2015 г., 23:28

Поетите

530 0 1

Поетите души са нежни,
заряд от страст и светлина,
поели в полети безбрежни
с изящните криле на любовта.

По-крехки от стебло на цвете
към свойта пролет устремени
прегъват се от вятъра , но светят
със красота и сила надарени.

След бурята със обич заредени,
окъпани от слънчеви лъчи
поетите са птици окрилени,
дихание за тъжните души.

Докосват трептещите струни
от арфата на нечие сърце,
отекват тонове и думи
сътворени от божествени ръце.

Поетите са лято, пролет,
есен пъстра, бяла зима,
сезони във духовен полет,
поезия със нищо несравнима.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво!Поздравления!
    "Поетите души са нежни,
    заряд от страст и светлина,
    поели в полети безбрежни
    с изящните криле на любовта."

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...