8 окт. 2015 г., 23:28

Поетите

523 0 1

Поетите души са нежни,
заряд от страст и светлина,
поели в полети безбрежни
с изящните криле на любовта.

По-крехки от стебло на цвете
към свойта пролет устремени
прегъват се от вятъра , но светят
със красота и сила надарени.

След бурята със обич заредени,
окъпани от слънчеви лъчи
поетите са птици окрилени,
дихание за тъжните души.

Докосват трептещите струни
от арфата на нечие сърце,
отекват тонове и думи
сътворени от божествени ръце.

Поетите са лято, пролет,
есен пъстра, бяла зима,
сезони във духовен полет,
поезия със нищо несравнима.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво!Поздравления!
    "Поетите души са нежни,
    заряд от страст и светлина,
    поели в полети безбрежни
    с изящните криле на любовта."

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...