Поетите души са нежни,
заряд от страст и светлина,
поели в полети безбрежни
с изящните криле на любовта.

По-крехки от стебло на цвете
към свойта пролет устремени
прегъват се от вятъра , но светят
със красота и сила надарени.

След бурята със обич заредени,
окъпани от слънчеви лъчи
поетите са птици окрилени,
дихание за тъжните души.

Докосват трептещите струни
от арфата на нечие сърце,
отекват тонове и думи
сътворени от божествени ръце.

Поетите са лято, пролет,
есен пъстра, бяла зима,
сезони във духовен полет,
поезия със нищо несравнима.