6 ago 2025, 12:43

Поетът

  Poesía » Otra
204 0 0
Поетът   Отвън стои човек. По-беден отпреди. Душата му се лута. На никого не вреди. Душата му се пълни със страх и суета, когато пак при него не спира любовта.   Отвън стои поетът. По улиците скита. Щом тихо още диша, той тоя свят обича. Наведен като просяк, но не и нечий роб, един поет се скита в душата си до гроб.   Не го съдете строго. Животът му е стих. Облякал за последно лиричния си щрих. Прощава тази вечер за всичко и на всички. Дори и пред смъртта си поетът ви обича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...