Поетът
Поетът
Отвън стои човек. По-беден отпреди.
Душата му се лута. На никого не вреди.
Душата му се пълни със страх и суета,
когато пак при него не спира любовта.
Отвън стои поетът. По улиците скита.
Щом тихо още диша, той тоя свят обича.
Наведен като просяк, но не и нечий роб,
един поет се скита в душата си до гроб.
Не го съдете строго. Животът му е стих.
Облякал за последно лиричния си щрих.
Прощава тази вечер за всичко и на всички.
Дори и пред смъртта си поетът ви обича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Йорданова Всички права запазени
