Aug 6, 2025, 12:43 PM

Поетът

  Poetry » Other
206 0 0
Поетът   Отвън стои човек. По-беден отпреди. Душата му се лута. На никого не вреди. Душата му се пълни със страх и суета, когато пак при него не спира любовта.   Отвън стои поетът. По улиците скита. Щом тихо още диша, той тоя свят обича. Наведен като просяк, но не и нечий роб, един поет се скита в душата си до гроб.   Не го съдете строго. Животът му е стих. Облякал за последно лиричния си щрих. Прощава тази вечер за всичко и на всички. Дори и пред смъртта си поетът ви обича...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...