12 oct 2010, 22:53

Поетът и любовта

  Poesía
598 0 2

Великите мисли на малкия поет

и тъжните творби с по три строфи –

очевидно доказателство те са

за неговите любовни катастрофи.

 

Близкото бъдеще е твърде далече,

хиляди стъпки назад го връщат,

стоящ на кръстопътя в лабиринта

с мислите си, които го обгръщат.

 

Мисли от непоправимото минало

влекат поета към суровата истина,

покорява се на избора на съдбата,

че горещата любов „отдавна изстина”...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...