Великите мисли на малкия поет
и тъжните творби с по три строфи –
очевидно доказателство те са
за неговите любовни катастрофи.
Близкото бъдеще е твърде далече,
хиляди стъпки назад го връщат,
стоящ на кръстопътя в лабиринта
с мислите си, които го обгръщат.
Мисли от непоправимото минало
влекат поета към суровата истина,
покорява се на избора на съдбата,
че горещата любов „отдавна изстина”...
© Никица Христов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
