6 dic 2013, 15:33  

Поетът сам на себе си е муза

692 0 6
  Докато бръснех лявата си буза,
едно куплетче кратко съчиних.

Докато бръснех дясната си буза -
и със куплетче-братче го дарих.

А после, като ги съединих,
и се получи този малък стих.

Така е с всеки истински поет!

Във дни, в които няма друга муза,
Поетът сам на себе си е муза!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви,Джуджи и Кети.
    В предния си коментар споменах защо е добре поетът сам на себе си да бъде муза - за да не зависи от външни фактори.Но има и друг аспект.

    "Всички кавалери, които съм имала, винаги започваха с уверения, че най-важни за тях съм аз и моето щастие, а накрая винаги завършваха със себе си, със своите страсти и тщеславие." - споделя една от героините на "Хептамерон".

    Не се ли отнася това и за поетите? Нима дори когато стиховете им уж са посветени на "музата", в повечето случаи поетите пак себе си, своите чувства не описват?
    И в този смисъл не може ли да се каже, че "музата" по-скоро си е сам авторът?
  • Че той има бе, Кети - самобръсначката
  • Ачо, братко, не може без муза, бе!
  • Хубаво е да има и муза,Стефане.Затова и съм казал:"...когато няма друга муза". Защото се случва да няма.
    Но поетът не трябва да е зависим от външни фактори, какъвто се явява музата. Има ли я или я няма, той трябва да си бъде поет. То е като: "Достойният човек намира сам в себе си опора."
    Благодаря ти и на тебе, Атеисте! Много хубава рима на "муза" си открил!
  • ... във кукуруза

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...