6.12.2013 г., 15:33  

Поетът сам на себе си е муза

691 0 6
  Докато бръснех лявата си буза,
едно куплетче кратко съчиних.

Докато бръснех дясната си буза -
и със куплетче-братче го дарих.

А после, като ги съединих,
и се получи този малък стих.

Така е с всеки истински поет!

Във дни, в които няма друга муза,
Поетът сам на себе си е муза!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви,Джуджи и Кети.
    В предния си коментар споменах защо е добре поетът сам на себе си да бъде муза - за да не зависи от външни фактори.Но има и друг аспект.

    "Всички кавалери, които съм имала, винаги започваха с уверения, че най-важни за тях съм аз и моето щастие, а накрая винаги завършваха със себе си, със своите страсти и тщеславие." - споделя една от героините на "Хептамерон".

    Не се ли отнася това и за поетите? Нима дори когато стиховете им уж са посветени на "музата", в повечето случаи поетите пак себе си, своите чувства не описват?
    И в този смисъл не може ли да се каже, че "музата" по-скоро си е сам авторът?
  • Че той има бе, Кети - самобръсначката
  • Ачо, братко, не може без муза, бе!
  • Хубаво е да има и муза,Стефане.Затова и съм казал:"...когато няма друга муза". Защото се случва да няма.
    Но поетът не трябва да е зависим от външни фактори, какъвто се явява музата. Има ли я или я няма, той трябва да си бъде поет. То е като: "Достойният човек намира сам в себе си опора."
    Благодаря ти и на тебе, Атеисте! Много хубава рима на "муза" си открил!
  • ... във кукуруза

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...