6.12.2013 г., 15:33 ч.  

Поетът сам на себе си е муза 

  Поезия » Философска
479 0 6
 
Докато бръснех лявата си буза,
едно куплетче кратко съчиних.

Докато бръснех дясната си буза -
и със куплетче-братче го дарих.

А после, като ги съединих,
и се получи този малък стих.

Така е с всеки истински поет!

Във дни, в които няма друга муза,
Поетът сам на себе си е муза!

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви,Джуджи и Кети.
    В предния си коментар споменах защо е добре поетът сам на себе си да бъде муза - за да не зависи от външни фактори.Но има и друг аспект.

    "Всички кавалери, които съм имала, винаги започваха с уверения, че най-важни за тях съм аз и моето щастие, а накрая винаги завършваха със себе си, със своите страсти и тщеславие." - споделя една от героините на "Хептамерон".

    Не се ли отнася това и за поетите? Нима дори когато стиховете им уж са посветени на "музата", в повечето случаи поетите пак себе си, своите чувства не описват?
    И в този смисъл не може ли да се каже, че "музата" по-скоро си е сам авторът?
  • Че той има бе, Кети - самобръсначката
  • Ачо, братко, не може без муза, бе!
  • Хубаво е да има и муза,Стефане.Затова и съм казал:"...когато няма друга муза". Защото се случва да няма.
    Но поетът не трябва да е зависим от външни фактори, какъвто се явява музата. Има ли я или я няма, той трябва да си бъде поет. То е като: "Достойният човек намира сам в себе си опора."
    Благодаря ти и на тебе, Атеисте! Много хубава рима на "муза" си открил!
  • ... във кукуруза
  • Все пак е хубаво да има муза!
Предложения
: ??:??