Поетът сам на себе си е муза

Comments

• 

  Ангар (Ангел Чортов)

  Благодаря ви,Джуджи и Кети.
  В предния си коментар споменах защо е добре поетът сам на себе си да бъде муза - за да не зависи от външни фактори.Но има и друг аспект.
  
  "Всички кавалери, които съм имала, винаги започваха с уверения, че най-важни за тях съм аз и моето щастие, а накрая винаги завършваха със себе си, със своите страсти и тщеславие." - споделя една от героините на "Хептамерон".
  
  Не се ли отнася това и за поетите? Нима дори когато стиховете им уж са посветени на "музата", в повечето случаи поетите пак себе си, своите чувства не описват?
  И в този смисъл не може ли да се каже, че "музата" по-скоро си е сам авторът?

  2013-12-07T14:05:12+02:00
• 

  djudjii (Жанет Велкова)

  Че той има бе, Кети - самобръсначката

  2013-12-07T12:47:19+02:00
• 

  Katriona (Кети Рашева)

  Ачо, братко, не може без муза, бе!

  2013-12-07T12:39:31+02:00
• 

  Ангар (Ангел Чортов)

  Хубаво е да има и муза,Стефане.Затова и съм казал:"...когато няма друга муза". Защото се случва да няма.
  Но поетът не трябва да е зависим от външни фактори, какъвто се явява музата. Има ли я или я няма, той трябва да си бъде поет. То е като: "Достойният човек намира сам в себе си опора."
  Благодаря ти и на тебе, Атеисте! Много хубава рима на "муза" си открил!

  2013-12-06T17:37:55+02:00
• 

  йеромонах (Атеист Грешников)

  ... във кукуруза

  2013-12-06T16:48:04+02:00