3 mar 2017, 8:31  

Поетът, седне ли да пише стихове...

  Poesía » Otra
742 5 14

Поетът, седне ли да пише стихове,

прилича ми на опитен пастир,

повел стада от думи ненаписани

из необятната словесна  шир.

 

На някои разресва нежно гривите,

на други  пък ги милва със любов,

умело укротява по-игривите

и търси в същността им смисъл нов.

 

А после трябва да  намери  ритъма,

та стегнато да прозвучи стихът.

Как става ли? Какво чудесно питане!

Но рядко случва се от първи път.

 

Започне ли да натъкмява  римите,

внимателно  прослушва  всеки звук,

предимство имат най-неповторимите

и на слуха се доверява тук.

 

Напразно  ще е всичко и безсмислено,

не стигне ли до нашите души!

А с думите си, като клетва истинни,

той  митове фалшиви ще руши!

 

Ако ни бодне тука, под лъжичката,

или в очите влага  заблести,

ще знае – имало е смисъл всичко туй,

което  казал е във своя  стих!...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че бяхте тук и коментирахте, Руми, Ирина, Валентин, Веси, Роси и Гавраил!..
    Приятен ден!...
  • Силата е в смисъла и римите
    особено красивите,неповторимите
    докоснеш ли го "под лъжичката"
    запява мигом в него "птичката"
    Харесвам стиховете ти.
    Поздрав!
  • Споделям. Поздравления за поредното ти хубаво стихотворение!
  • Браво, Роби! Съгласна съм с теб - най-важното е да докосва душата! Колкото и перфектно да са подредени римите и ритъмът, не те ли докосва .... А твоите стихове не само докосват, но и са майсторки издържани. Затова, не случайно си фаворит. Поздрави! Продължавай да ни радваш!
  • Много истинско стихотворение!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...