3 mar 2017, 8:31  

Поетът, седне ли да пише стихове...

  Poesía » Otra
735 5 14

Поетът, седне ли да пише стихове,

прилича ми на опитен пастир,

повел стада от думи ненаписани

из необятната словесна  шир.

 

На някои разресва нежно гривите,

на други  пък ги милва със любов,

умело укротява по-игривите

и търси в същността им смисъл нов.

 

А после трябва да  намери  ритъма,

та стегнато да прозвучи стихът.

Как става ли? Какво чудесно питане!

Но рядко случва се от първи път.

 

Започне ли да натъкмява  римите,

внимателно  прослушва  всеки звук,

предимство имат най-неповторимите

и на слуха се доверява тук.

 

Напразно  ще е всичко и безсмислено,

не стигне ли до нашите души!

А с думите си, като клетва истинни,

той  митове фалшиви ще руши!

 

Ако ни бодне тука, под лъжичката,

или в очите влага  заблести,

ще знае – имало е смисъл всичко туй,

което  казал е във своя  стих!...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че бяхте тук и коментирахте, Руми, Ирина, Валентин, Веси, Роси и Гавраил!..
    Приятен ден!...
  • Силата е в смисъла и римите
    особено красивите,неповторимите
    докоснеш ли го "под лъжичката"
    запява мигом в него "птичката"
    Харесвам стиховете ти.
    Поздрав!
  • Споделям. Поздравления за поредното ти хубаво стихотворение!
  • Браво, Роби! Съгласна съм с теб - най-важното е да докосва душата! Колкото и перфектно да са подредени римите и ритъмът, не те ли докосва .... А твоите стихове не само докосват, но и са майсторки издържани. Затова, не случайно си фаворит. Поздрави! Продължавай да ни радваш!
  • Много истинско стихотворение!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...