Поетът, седне ли да пише стихове...
Поетът, седне ли да пише стихове,
прилича ми на опитен пастир,
повел стада от думи ненаписани
из необятната словесна шир.
На някои разресва нежно гривите,
на други пък ги милва със любов,
умело укротява по-игривите
и търси в същността им смисъл нов.
А после трябва да намери ритъма,
та стегнато да прозвучи стихът.
Как става ли? Какво чудесно питане!
Но рядко случва се от първи път.
Започне ли да натъкмява римите,
внимателно прослушва всеки звук,
предимство имат най-неповторимите
и на слуха се доверява тук.
Напразно ще е всичко и безсмислено,
не стигне ли до нашите души!
А с думите си, като клетва истинни,
той митове фалшиви ще руши!
Ако ни бодне тука, под лъжичката,
или в очите влага заблести,
ще знае – имало е смисъл всичко туй,
което казал е във своя стих!...
© Роберт All rights reserved.
А твоите стихове не само докосват, но и са майсторки издържани. Затова, не случайно си фаворит. Поздрави! Продължавай да ни радваш!
