Поезия
Затрогвам се като чета
поезия и чудни мисли.
От Бога дарба е това,
душата ти да се разлисти.
Да виждаш със затворени очи,
което зрящите не виждат
и чудни, смайващи лъчи
духът отпаднал да придвижват.
Да чуваш музика вълшебна
във всеки звук и дума
и в някоя нощ непрогледна,
зарита във горската шума
да слушаш музиката на земята,
която другите тъпчат с краката.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados
