Затрогвам се като чета
поезия и чудни мисли.
От Бога дарба е това,
душата ти да се разлисти.
Да виждаш със затворени очи,
което зрящите не виждат
и чудни, смайващи лъчи
духът отпаднал да придвижват.
Да чуваш музика вълшебна
във всеки звук и дума
и в някоя нощ непрогледна,
зарита във горската шума
да слушаш музиката на земята,
която другите тъпчат с краката.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
