18 abr 2009, 10:54

Поезия в бяло

815 0 1

 

ПОЕЗИЯ   ВЪВ   БЯЛО

 

Пукна зората, целуна морето,

гларусите ниско залетяха.

Първите лъчи на слънчевото цвете

старото градче огряха.

 

Денят започваше във бяло,

със бял костюм пред бяло огледало.

За да стане свидетел на светло начало,

слънцето днес бе сякаш изгряло.

 

Бял дъжд от ориз и бонбони валеше,

в бял пламък сърцата горяха.

По-бяла от всички ти самата беше,

пътеките наши в един път се сляха.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паскал Кюмурджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...