ПОЕЗИЯ ВЪВ БЯЛО
Пукна зората, целуна морето,
гларусите ниско залетяха.
Първите лъчи на слънчевото цвете
старото градче огряха.
Денят започваше във бяло,
със бял костюм пред бяло огледало.
За да стане свидетел на светло начало,
слънцето днес бе сякаш изгряло.
Бял дъжд от ориз и бонбони валеше,
в бял пламък сърцата горяха.
По-бяла от всички ти самата беше,
пътеките наши в един път се сляха.
© Паскал Кюмурджиев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
