ПОЕЗИЯ ВЪВ БЯЛО
Пукна зората, целуна морето,
гларусите ниско залетяха.
Първите лъчи на слънчевото цвете
старото градче огряха.
Денят започваше във бяло,
със бял костюм пред бяло огледало.
За да стане свидетел на светло начало,
слънцето днес бе сякаш изгряло.
Бял дъжд от ориз и бонбони валеше,
в бял пламък сърцата горяха.
По-бяла от всички ти самата беше,
пътеките наши в един път се сляха.
© Паскал Кюмурджиев All rights reserved.
Благословен Великден!