18.04.2009 г., 10:54

Поезия в бяло

813 0 1

 

ПОЕЗИЯ   ВЪВ   БЯЛО

 

Пукна зората, целуна морето,

гларусите ниско залетяха.

Първите лъчи на слънчевото цвете

старото градче огряха.

 

Денят започваше във бяло,

със бял костюм пред бяло огледало.

За да стане свидетел на светло начало,

слънцето днес бе сякаш изгряло.

 

Бял дъжд от ориз и бонбони валеше,

в бял пламък сърцата горяха.

По-бяла от всички ти самата беше,

пътеките наши в един път се сляха.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паскал Кюмурджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...