18 апр. 2009 г., 10:54

Поезия в бяло

816 0 1

 

ПОЕЗИЯ   ВЪВ   БЯЛО

 

Пукна зората, целуна морето,

гларусите ниско залетяха.

Първите лъчи на слънчевото цвете

старото градче огряха.

 

Денят започваше във бяло,

със бял костюм пред бяло огледало.

За да стане свидетел на светло начало,

слънцето днес бе сякаш изгряло.

 

Бял дъжд от ориз и бонбони валеше,

в бял пламък сърцата горяха.

По-бяла от всички ти самата беше,

пътеките наши в един път се сляха.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паскал Кюмурджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...