27 ago 2011, 9:51

Поезията е вредна!

  Poesía
588 0 0

Сега е удачното време да пиша –

когато поемам

                          по капка мастило.

Когато във рими издишам

небръснати, бледи, разрошени стихове,

по които лепилото вече изсъхва...

Когато се вслушам във смисъла.

 

Сега е прозрачен животът,

ала и аз като него

не мога да вдигна бетонени кули

от своето собствено его.

Сила ли нямам – не знам,

но навярно нагазил съм в калното блато.

А искам да бъда кристален.

 

И вече надзъртам отвъд долината

на черната сянка, която се мярка

като проекция, върху небесата.

А те са в очите ми – сивите бездни.

Значи тогава и аз съм поел

част от товара.

На цялата тази вселена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...