27 ago 2011, 9:51

Поезията е вредна!

  Poesía
590 0 0

Сега е удачното време да пиша –

когато поемам

                          по капка мастило.

Когато във рими издишам

небръснати, бледи, разрошени стихове,

по които лепилото вече изсъхва...

Когато се вслушам във смисъла.

 

Сега е прозрачен животът,

ала и аз като него

не мога да вдигна бетонени кули

от своето собствено его.

Сила ли нямам – не знам,

но навярно нагазил съм в калното блато.

А искам да бъда кристален.

 

И вече надзъртам отвъд долината

на черната сянка, която се мярка

като проекция, върху небесата.

А те са в очите ми – сивите бездни.

Значи тогава и аз съм поел

част от товара.

На цялата тази вселена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...