27.08.2011 г., 9:51

Поезията е вредна!

587 0 0

Сега е удачното време да пиша –

когато поемам

                          по капка мастило.

Когато във рими издишам

небръснати, бледи, разрошени стихове,

по които лепилото вече изсъхва...

Когато се вслушам във смисъла.

 

Сега е прозрачен животът,

ала и аз като него

не мога да вдигна бетонени кули

от своето собствено его.

Сила ли нямам – не знам,

но навярно нагазил съм в калното блато.

А искам да бъда кристален.

 

И вече надзъртам отвъд долината

на черната сянка, която се мярка

като проекция, върху небесата.

А те са в очите ми – сивите бездни.

Значи тогава и аз съм поел

част от товара.

На цялата тази вселена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...