27 авг. 2011 г., 09:51

Поезията е вредна!

589 0 0

Сега е удачното време да пиша –

когато поемам

                          по капка мастило.

Когато във рими издишам

небръснати, бледи, разрошени стихове,

по които лепилото вече изсъхва...

Когато се вслушам във смисъла.

 

Сега е прозрачен животът,

ала и аз като него

не мога да вдигна бетонени кули

от своето собствено его.

Сила ли нямам – не знам,

но навярно нагазил съм в калното блато.

А искам да бъда кристален.

 

И вече надзъртам отвъд долината

на черната сянка, която се мярка

като проекция, върху небесата.

А те са в очите ми – сивите бездни.

Значи тогава и аз съм поел

част от товара.

На цялата тази вселена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...