vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
30 jul 2019, 22:21  

Поезията-Тишина

  Poesía
821 13 7

Най-страшно е посредственост да виждаш.

Изнемощява погледът в оскъдицата на духа.

Парадът на невзрачните не те убива,

а стихоплетствата им рухват под праха

 

на времето с индиферентен поглед,

пронизващ пак озлочестената тълпа.

Сгъстена пагубно с капричоси на Гоя

и с еднодневки сътворени от калта.

 

В такива мигове Върхът те съзерцава -

отшелник свят над блатните мъгли.

Над жабешкото квакане се извисява -

Той - Войнът - съвест под порой стрели.

 

Посочва ти отвесната разправа

с огромна, кривогледа равнина.

Единствено с катерене стремглаво

ще стигнеш храма

                                   на

                                         Поезията-Тишина.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Великолепно изграден, монолитен образ на поезията - тишина!... Прочетох с удоволствие и размисъл...
  • jenyivanova (Jasmin)
    jenyivanova (Jasmin)
    обичам да те чета...
  • Niki_art (Николай Василев)
    Niki_art (Николай Василев)
    Много мъдрост има в този стих!
    Поздрави, Младене!
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Хареса ми.
    А посредствеността е нормална. В природата гении няма - освен сред хората, посредствен означава "по средата". Демек - ни начело, ни накрая.
    Талантите и гениите при хората са изключения, които тласкат историята - не живота! - и дразнят нормалната посредственост. За която стабилността е основа.
    Но това е сложна тема...
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    " В такива мигове върхът те съзерцава -
    отшелник свят над блатните мъгли.
    Над жабешкото квакане се извисява -
    Той - Войнът- съвест под порой стрели."

    Колко величествен е този Връх, Младене!
    Тези, които са го видели, му се възхищават. А ето какво написах аз преди десет години за Върха, на който се стига с летеж на духа:

    И спуска козята пътечка,
    изронена от стъпки луди.
    Поканата не е за мечки.
    Върхът обича пеперуди.

    Върхът е отправил покана към теб и ти го знаеш, Мисан!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0