Поезията-Тишина
Най-страшно е посредственост да виждаш.
Изнемощява погледът в оскъдицата на духа.
Парадът на невзрачните не те убива,
а стихоплетствата им рухват под праха
на времето с индиферентен поглед,
пронизващ пак озлочестената тълпа.
Сгъстена пагубно с капричоси на Гоя
и с еднодневки сътворени от калта.
В такива мигове Върхът те съзерцава -
отшелник свят над блатните мъгли.
Над жабешкото квакане се извисява -
Той - Войнът - съвест под порой стрели.
Посочва ти отвесната разправа
с огромна, кривогледа равнина.
Единствено с катерене стремглаво
ще стигнеш храма
на
Поезията-Тишина.
© Младен Мисана All rights reserved.
