Поезията-Тишина

Поэзия

822 13 7

Най-страшно е посредственост да виждаш.

Изнемощява погледът в оскъдицата на духа.

Парадът на невзрачните не те убива,

а стихоплетствата им рухват под праха

на времето с индиферентен поглед,

пронизващ пак озлочестената тълпа.

Сгъстена пагубно с капричоси на Гоя

и с еднодневки сътворени от калта.

В такива мигове Върхът те съзерцава -

отшелник свят над блатните мъгли.

Над жабешкото квакане се извисява -

Той - Войнът - съвест под порой стрели.

Посочва ти отвесната разправа

с огромна, кривогледа равнина.

Единствено с катерене стремглаво

ще стигнеш храма

на

Поезията-Тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Великолепно изграден, монолитен образ на поезията - тишина!... Прочетох с удоволствие и размисъл...

2019-08-11T09:42:01+03:00
jenyivanova (Jasmin)

обичам да те чета...

2019-07-31T20:12:53+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Много мъдрост има в този стих!
Поздрави, Младене!

2019-07-31T15:22:08+03:00
генек (Георги Коновски)

Хареса ми.
А посредствеността е нормална. В природата гении няма - освен сред хората, посредствен означава "по средата". Демек - ни начело, ни накрая.
Талантите и гениите при хората са изключения, които тласкат историята - не живота! - и дразнят нормалната посредственост. За която стабилността е основа.
Но това е сложна тема...

2019-07-31T10:03:05+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

" В такива мигове върхът те съзерцава -
отшелник свят над блатните мъгли.
Над жабешкото квакане се извисява -
Той - Войнът- съвест под порой стрели."

Колко величествен е този Връх, Младене!
Тези, които са го видели, му се възхищават. А ето какво написах аз преди десет години за Върха, на който се стига с летеж на духа:

И спуска козята пътечка,
изронена от стъпки луди.
Поканата не е за мечки.
Върхът обича пеперуди.

Върхът е отправил покана към теб и ти го знаеш, Мисан!

2019-07-30T23:07:49+03:00