vega666 (Младен Мисана)
1541 14271
30.07.2019 г., 22:21 ч.  

Поезията-Тишина 

  Поезия
596 13 9

Най-страшно е посредственост да виждаш.

Изнемощява погледът в оскъдицата на духа.

Парадът на невзрачните не те убива,

а стихоплетствата им рухват под праха

 

на времето с индиферентен поглед,

пронизващ пак озлочестената тълпа.

Сгъстена пагубно с капричоси на Гоя

и с еднодневки сътворени от калта.

 

В такива мигове Върхът те съзерцава -

отшелник свят над блатните мъгли.

Над жабешкото квакане се извисява -

Той - Войнът - съвест под порой стрели.

 

Посочва ти отвесната разправа

с огромна, кривогледа равнина.

Единствено с катерене стремглаво

ще стигнеш храма

                                   на

                                         Поезията-Тишина.

 

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепно изграден, монолитен образ на поезията - тишина!... Прочетох с удоволствие и размисъл...
  • Посредствеността е не само сред пишещите ни братя, тя е заляла повсеместно и надълбоко пуска корени в цялата ни държава. Ще си позволя да цитирам Радой Ралин, който казваше :"Културата ни взе да мирише, никой не чете, а всеки пише."
    Но ти с прекрасната си поезия си съумял да изкачиш този връх, Приятелю скъп. Смятам, че твоето място е именно там до най-големите творци в българската литература.
  • обичам да те чета...
  • Много мъдрост има в този стих!
    Поздрави, Младене!
  • Хареса ми.
    А посредствеността е нормална. В природата гении няма - освен сред хората, посредствен означава "по средата". Демек - ни начело, ни накрая.
    Талантите и гениите при хората са изключения, които тласкат историята - не живота! - и дразнят нормалната посредственост. За която стабилността е основа.
    Но това е сложна тема...
  • " В такива мигове върхът те съзерцава -
    отшелник свят над блатните мъгли.
    Над жабешкото квакане се извисява -
    Той - Войнът- съвест под порой стрели."

    Колко величествен е този Връх, Младене!
    Тези, които са го видели, му се възхищават. А ето какво написах аз преди десет години за Върха, на който се стига с летеж на духа:

    И спуска козята пътечка,
    изронена от стъпки луди.
    Поканата не е за мечки.
    Върхът обича пеперуди.

    Върхът е отправил покана към теб и ти го знаеш, Мисан!
  • "В такива мигове Върхът те съзерцава -
    отшелник свят над блатните мъгли."
    Адмирации за стиха ти, Младене!
  • Посредствените винаги се стремят да се катерят стремглаво нагоре с всякакви средства! Само времето е съдник за таланта! Поздравления, мъдър стих!
Предложения
: ??:??